Приблизително през 2030 г. планетоидът Нибиру ще извърши своето 3 600-годишно преминаване през Слънчевата система. Както и в случая с кометата, свободната воля може да повлияе върху това събитие. На етерните и небесните нива Нибиру се обитава от хуманоидни и нехуманоидни същества от пета до девета плътност. Някои хора с телепатични възможно-сти вероятно ще успеят да влязат в контакт с тях. В миналото представители на тяхната раса, обикновено наричани анунаки, много пъти оказвали влияние върху еволюцията на хората. По време на последните две преминавания някои представители на тази раса идвали на Земята и учили страдащите хора как да подобрят условията си на живот.
Присъствието на анунаките от последните две преминавания е отбелязано от шумерите и египтяните (около 5 200 г. пр.н.е.). Тяхното присъствие в късния Египет е отразено и по време на последния преход (около 1 600 г. пр.н.е.). Много пъти анунаките идвали на Земята за кратко време, за да помогнат на човечеството при възстановяването след различни болести. Няма да влизаме в подробности за тяхното влияние при други преминавания.
За анунаките съществуват доста негативни писания. Както и при всички други раси, съзнанието на тези същества варира и разбира се имало е анунаки, чиито решения задълбочили болката и страданията на хората. Обаче позволете ни да ви напомним, че в четирите по-нисши плътности подобното привлича подобно и, за да изпитват хората негативно влияние от други раси, в тяхното съзнание на някакво ниво вече е присъствала негативност.
Ще има хора, които ще се възползват от преминаването на Нибиру и измененията на електромагнитното поле за създаване на „трета вълна“ на възнесението. А някои ще се възползват от това събитие, за да ускорят излизането си от въплъщение.
Няма да влизаме в подробности относно променливите, свързани с Нибиру, както направихме за Прецесионния цикъл и кометата Ананутак. Достатъчно е да кажем, че те си приличат.
Голямо количество информация за анунаките може да се намери в други източници, включително в книгите на Захари Ситчин.
Из Глава 7 от книгата „2012 г. Измененията на Земята и бъдещето на човечеството“.