Преживяването на портала на 2012 година

Първата стъпка при подготовката за преминаване през портала на 21 декември 2012 г. беше да се съберат Сътрудниците на Светлината по света на свещени места на всеки от континентите. На някои места само няколко души бяха в състояние да присъстват физически, докато на други се събираха няколко­стотин, дори няколко хиляди, за да се молят, медитират, пеят, танцуват и споделят истории. Правеха се ритуали за подготвяне на индивидите за наближаващия ден.

През трите дни, от 20 до 22 декември 2012 г., лека чиста храна и чиста вода бяха донесени на местата за церемонии, заедно с преносими тоалетни и, при необходимост, електрически генератори в зависимост от степента на нуждите. Транспортните средства бяха оставени назад и в продължение на три дни душите просто стояха в относителните граници на своите свещени места, като лагеруваха и почиваха според нуждите си. Тъй като знаеха, че надали ще могат да включат разнообразните си електроуреди, те се задоволиха да ги изключат и просто да бъдат заедно, често в мълчание, понякога обзети от смях или от сълзи.

На някои места бяха създадени големи кръгове или лабиринти и в тях се изпълняваха различни свещени ритуали. Бяха раздадени костюми, биеха барабани и събралите се изразяваха искрено това, което чувстваха.

Малцина знаеха какво да очакват. Някои смятаха, че няма да се промени кой знае какво: дните щяха да дойдат и да отминат; щяха да прекарат приятно в съвместни молитви и танци; щяха да се приберат по домовете си, при своите семейства, работа и отговорности. От перспективата на трета плътност точно това и стана с мнозина. Но дори при тези закоравели скептици и прагматични реалисти нещо се промени в дълбочина.

През тези три дни времето първоначално като че ли вървеше много бавно и после спря. Неопределено време събралите се заедно души усетиха дълбоката прегръдка на нещо, което не бяха в състояние да определят. Сякаш винаги са били тук – на планинския връх, в пустинята или на свещеното сборно място. Лагерният огън, лабиринтът, палатките и музикалните инструменти бяха част от космически танц, който продължи вечно.

И после това приключи… или може би не? Докато събираха нещата си и се връщаха към превозните си средства, за да потеглят обратно към стария си живот, душите имаха неоспоримото усещане, че нищо вече нямаше да бъде същото. Беше се отворила някаква врата и те бяха преминали през нея; тя се бе затворила зад тях и никога повече нямаше да се върнат при нея по същия начин. Душите, които бяха участвали в тридневното тържество, бяха определено различни.

Светът на войните, катастрофите, контрола, манипулацията, пропагандата, консуматорството и безкрайните безсмислени забавления вече не изглеждаше реален. Въпросните души вече нямаха нищо общо с този свят. Не беше от значение дори дали съществува. Последствията от това бяха малки или никакви. Светът, в който бяха живели в свещения кръг високо на планинския връх през тези три дни, беше по-реален от всичко преживяно в живота до този момент.

Някои души бяха посещавали многобройни семинари за личностно израстване и бяха преживели интензивни събития през годините, и познаваха временното приповдигнато усещане, което настъпваше, когато се събираха единомишленици. Знаеха също и как то се стопява постепенно след няколко дни, докато познатият им до болка свят на безсмислено надбягване ги поглъщаше отново. Но този път беше наистина различно. Те просто вече не бяха в състояние да се върнат към стария начин на живот. Този живот вече беше за тях безсмислен. Не им беше останала енергия или желание да следват старите модели на завоевание и доминиране. Тези трансформирани души очакваха с трепет следващата среща в планината или пътуване до пустинята с новите си приятели.

Най-трудният урок за преживелите това ново разширение души беше как да общуват с роднините и приятелите, които не бяха участвали в церемониите и ритуалите. Някои от онези, които бяха останали, се чувстваха добре. Едни от тях просто бяха спрели, за да медитират там, където се намираха: в градовете, в офиса, докато бяха пазарували в търговския център. В някои случаи хората, които не се бяха отскубнали от „сивото ежедневие“, вече бяха постигнали интегриране вътре в душата си и бяха способни да се отделят от объркването и хаоса, които изглежда нарастваха сред човешките маси.

Но за мнозина от върналите се от церемонията сред своите приятели и роднини комуникацията бе станала трудна поради дълбоката промяна в ценностите и възприятията на просветлените. Възможно беше член на семейството или близък да сгълчи някоя трансформирана душа за това, че не се е погрижила за „земните си отговорности“, докато е била във „ваканция“. За една просветлена душа подобни обвинения са безпочвени, безсмислени и неуместни.

Разбира се, любовта и състраданието не бяха напуснали новотрансформираните души, а вероятно бяха и по-големи от всякога, но емоционалното привързване към начин на живот според определена система от вярвания бе прекъснато. Пробудените души бяха в света, но вече не бяха от света.

На много от новопробудените души им стана ясно, че някои от техните приятели и членове на семейството няма да осъществят пътуването до по-висши сфери заедно с тях, и така започна процесът на даване на прошка, напускане и освобождаване от любимите им хора. Голяма мъка бе изразена и инте­грирана. Просветлените знаеха, че любимите им приятели и роднини бяха избрали друг път и този път трябва да бъде уважаван. Единственото, което можеха да направят преобразените, бе да станат пример за нов начин на живот. А всеки член на семействата им трябваше сам да реши дали да се присъедини към тях.

Из Глава първа: „Преглед на бъдеща времева линия“ на книгата „Земята се пробужда. Пророчества 2012 - 2030 г.

Отпечатай
Изпрати на приятел
Попитай ни
Моля, изчакайте!

Изпрати на приятел

Вашето име *
Вашият email *
Email на получателя *
Лично съобщение
  Задължителни полета *
 
Моля, изчакайте!

Попитай ни

Вашето име *
Вашият email *
Относно *
Попитай *
  Задължителни полета
 *