„Негативни“ емоции

Емоциите са мостът между ума и тялото. Те се усещат и от двете, но се контролират или от ума, или директно от душата. Емоционалното тяло е най-погрешно разбраното от всички нива на съществуване. То е преживяващият, усещащият живота. Деветдесет процента от всички физически заболявания се зараждат в емоционалното тяло.

В действителност емоциите не са позитивни или негативни. Всички житейски преживявания са неутрални. Умът е този, който преценява едно преживяване като позитивно или негативно. Всяка емоция е просто енергия в движение. Емоциите са енергийни преживявания с различна интензивност. Ако те предизвикват неприятно усещане в тялото, това е знак, че някъде е налице дисбаланс. Ако вместо да осъждате неприятното усещане, вие го изследвате, ще откриете, че то съдържа послание за изцеление.

Всички ние имаме своите добри и лоши моменти. Това важи дори за хората, които твърдят, че се намират в постоянно състояние на блаженство, макар че техните добри и лоши моменти може да не са така силно изразени. Емоционалните люшкания се превръщат в проблем тогава, когато те доминират съзнанието. Това означава, че човекът е заседнал в емоционалното тяло и не е в състояние да постигне баланс с останалите нива на съществуване.

Изглежда някои хора постоянно са в състояние на депресия, гняв, безсилие, вина или тревога. Повечето от преподаваните методи за освобождаване от тези чувства в действителност не достигат до сърцевината на проблема. Това е така, защото не виждаме пълната картина на онова, което се случва.

Негативната емоция е в основата си реакция към нещо в нашето съзнание. Тя може да бъде породена от някакво събитие в живота ни или да изплува на повърхността от някой слой на програмиране и обременяване в подсъзнателния ум. Когато откликваме на нещо с неприятни емоции, обикновено причината за това е, че имаме някакво вътрешно програмиране или вярвания, които не са в унисон с настоящата ситуация.

Ако се чувстваме негативни, ние можем да изразим чувството или да го потиснем. Ако го изразим, то обикновено раз­крива слоя от потискан материал, който лежи непосредствено под него, и ни дава възможност да разберем и изцелим нещо от своето минало. Ако го потиснем, то прибавя още повече към съществуващите в подсъзнанието слоеве на програмиране или създава нов слой в допълнение към вече съществуващите в съзнанието ни слоеве.

Емоциите могат да бъдат усетени, но да не бъдат изразени, когато не е подходящо да бъдат изразени. В тези случаи ние продължаваме да ги осъзнаваме и те не се прибавят към подсъзнателните слоеве, но те няма да изчезнат, докато не намерят начин да се проявят.

Потискането възниква тогава, когато дадено усещане бъде преценено като нежелателно. Когато изтласкаме дадена емоция в подсъзнанието, ние повече не я осъзнаваме и привидно сме избегнали неприятното усещане. Действителната цена на подобно действие обаче е огромна. При потискането онази част от съзнанието, която става приемник на потиснатата емоция, повече не може да бъде използвана за нищо друго. Нейната постоянна работа сега е да поддържа усещането, докато не стане възможно то да бъде извадено на повърхността и освободено.

Ключът към интегрирането на емоциите (синхронизирането на емоционалното тяло с останалата част от аз-а, така че той да работи в хармония) е в това човек винаги да обича и приема своите емоции и да намери подходящи начини за изразяването им. Това не е толкова лесно в едно общество със строги морални правила и предписания. Но обикновено е по-добре човек да рискува да изрази чувствата си по неподходящ начин, отколкото да ги потиска.

Потискането на емоциите създава енергийни блокажи в тялото. Енергията на жизнената сила не може да се движи в онези области от тялото, където емоциите са заседнали. В крайна сметка органите в тези места започват да функционират неправилно и да се влошават. Остаряването и повечето хронични заболявания се дължат до голяма степен на проблеми в емоционалното тяло.

Установено е, че емоционалната енергия се складира в клетките, откъдето въздейства върху РНК/ДНК структурата и химичния състав на тялото. Емоциите могат да бъдат освободени от клетките посредством психотерапия, рибъртинг, хипнотерапия, медитация и други дисциплини.

Не може да се постигне трайно излекуване, докато не се позволи на емоциите да се изразят свободно. Изразяването само по себе си обаче не води до интегриране на емоциите. Необходимо е също така приемане и разбиране.

Из книгата „Живот на предела“ на Сал Ракели

Отпечатай
Изпрати на приятел
Попитай ни
Моля, изчакайте!

Изпрати на приятел

Вашето име *
Вашият email *
Email на получателя *
Лично съобщение
  Задължителни полета *
 
Моля, изчакайте!

Попитай ни

Вашето име *
Вашият email *
Относно *
Попитай *
  Задължителни полета
 *