Философската догма

Случай от регресия

Клиент: Смъртта поражда много страхове. Смъртта обаче е великото отречение, голямата неистина. Тя е онова, за което най-малко се говори, но за което най-много се мисли. Не е нужно да се страхувате от смъртта, тъй като след избавлението, което тя донася, отново има живот, който далеч превъзхожда живота тук на тази планета. Бихме желали обаче да предупредим онези, които отричат този живот, че вследствие на неправилната му употреба, и по-точно – при самоубийство или нещо от този род, човек генерира енергия, която отива с него и в отвъдното. И тогава той ще трябва да се справи с нея в отвъдното. Не е и никога няма да бъде уместно да се захвърли едно живо тяло, преди да му е дошло времето. Това е разхищение, което не бива да се допуска.

Долорес: Опитвам се да изясня всичко това, така че хората да не се страхуват толкова много от тези неща.

К: Да. Основният проблем, който ще имаш, е не страхът, а пречещата философска догма.

Д: Пречеща за обясняването му ли имаш предвид?

К: Философската догма е начинът, по който хората затварят умовете си за онова, което е. Например, на хората, които следват различни вероизповедания, ще им бъде трудно да схванат някои от нещата, които обясних.

Д: Имаш предвид онези, които са отгледани във вярата в неща като рая и ада ли?

К: Например, да. Както и онези, които са отгледани във вярата, че всяка душа има само едно въплъщение. Това е глупаво, но това е, в което те вярват.

Д: Да, те си мислят, че се живее само веднъж и край. Има хора, които не могат да приемат идеята, че са живели повече от веднъж.

К: По-трудно ли е да се повярва, че можеш да бъдеш роден в тяло веднъж, отколкото да се повярва, че можеш да бъдеш роден два или повече пъти?

Д: Някои хора се затрудняват да приемат тази идея.

К: Само онези от твоя свят. Това е една от причините, поради които толкова много от тях страдат от депресия и други подобни заболявания. Защото чувстват, че пропиляват единствения си шанс. Ако осъзнаят, че имат множество шансове, биха могли всеки път да правят всичко, което е по силите им, без да се чувстват зле заради грешките, които правят. Могат да ги поправят следващия път.

Д: Просто би трябвало да се опитат да направят всичко, което е по силите им, през този живот. Звучи ми смислено, но има много хора, които не го разбират.

К: Има много хора, които не искат да го разберат. Мнозина се страхуват да мислят за друг живот след този, който изживяват, тъй като навярно този, който изживяват, е толкова болезнен, че те си мислят, че да имат един живот след друг би било едно непрекъснато мъчение. Много от църквите не искат хората да вярват в предшестващи или последващи животи поради факта, че това отслабва хватката на страха, която те упражняват, и те повече няма да имат контрол. Водачите на всички велики школи на мисълта са знаели за предшестващото и последващото съществуване, но с цел контрол на тази идея е било попречено да стане обществено достояние. Дори хиндуистката школа на мисълта използва този контрол по един друг начин, тъй като нейните представители казват: „Този човек е направил нещо през предишния си живот, което да го накара сега да страда. Така че защо да му помагам? Той е направил нещо, с което да заслужи това.“ По този начин те използват същите тактики като тези на християнството или на която и да е от другите религии. Трябва да запомните, че не всички от онези, които казват, че са на страната на религията, са на нейна страна. Те навярно са били обхванати от по-тъмната страна на нещата, без сами да знаят това. Хората са премахнали много неща от Библията и са добавили каквото са си искали. Тях не ги е грижа, те си мислят: „Това е, което искам тя да казва, и следователно това е, което тя казва.“

Д: Хората изглежда се страхуват, когато се заговори за нещо такова. Когато се опиташ да им кажеш, че Библията е била променяна многократно в хода на историята.

К: Тези неща ги карат да се замислят, а много хора се страхуват от свободното мислене. Когато отнемеш на хората онова, в което са вярвали през целия си живот, и им кажеш, че нещата стоят по различен начин или че навярно родителите им неволно са ги излъгали, ти им отнемаш основите на онова, в което вярват. А човек не може да оцелее, ако няма нещо, в което да вярва, дори това да е вярването, че нищо не съществува. Той трябва да вярва в нещо.

Д: С други думи, те се страхуват от различната школа на мисълта.

К: Хората са казали същите неща и за Исус, когато е казал, че е дошъл, за да изпълни пророчествата. Казали са, че греши, че е луд, че не знае какво говори. Всеки път, когато някой изрази нещо, което е донякъде различно или малко необичайно, то ще уплаши хората и те ще кажат лоши неща за него. Това знание е нещо, което трябва да бъде проповядвано, тъй като човек трябва да се научи да живее без страх, за да бъде това, което може да бъде. Има хора, които иматнужда да узнаят тези неща. И то ще запали в тях искра и те ще го разпознат като истина. Навярно то ще им помогне да открият своя начин да станат това, което искат и имат нужда да бъдат. Те са онези, които са важни, тъй като в крайна сметка те ще привлекат достатъчно хора на своя страна. Спомнете си, имало е само няколко, съвсем малък брой хора, които са повярвали в посланието на Исус. А вижте света сега. Голяма част от света проповядва, поне външно, християнството. Истината е била потискана в продължение на много векове и е време да излезе наяве.

Из книгата „Между смъртта и живота“ на Долорес Кенън

Отпечатай
Изпрати на приятел
Попитай ни
Моля, изчакайте!

Изпрати на приятел

Вашето име *
Вашият email *
Email на получателя *
Лично съобщение
  Задължителни полета *
 
Моля, изчакайте!

Попитай ни

Вашето име *
Вашият email *
Относно *
Попитай *
  Задължителни полета
 *