Жертвоприношенията и културата на маите

Детайли

10 февруари 2016, 2116 прочитания

В съзвучие с нелинейната насока на тази книга ние преминаваме напред-назад между описанията на избрани племена и култури и се връщаме отново и отново към източника на проблемите, срещани в тези общества.

Преди много години авторът на тази книга отиде в дъждовните гори на Централна Америка, за да усети наследството, оставено от жреците и царете на маите на места като Тикал в Гватемала. Той винаги е таял голямо уважение и възхищение към култура, създала такъв сложен календар и способността да прави астрономически изчисления. Но след като постоя на върха на пирамидите (да, все още е позволено да се качваме на някои от тях) и се настрои на енергията на водачите на маите, очите му се отвориха.

Все още можете да видите петната от кръв от човешките и животинските жертвоприношения, които са се извършвали на Тикал и други места. Така че авторът, задавайки разумен и интелигентен въпрос, се запита как такива почитани и мъдри водачи са се поддали на такава варварска практика.

Ако проучите ритуала на жертвоприношението, в почти всяка практикуваща го култура се вярва, че боговете изискват хората да им върнат нещо (или някого) обратно заради щедростта, че са дарили елементите на живота. Въпреки че на пръв поглед това изглежда логично, нещо като равновесие на даване и получаване, истинската мотивация за тази практика била не просто да се изрази благодарност за слънчевата светлина, дъжда, ядивните растения и животни и т.н., а да се умилостивят боговете, поради чувството за вина и задължение, за да не се разгневят и да решат да спрат животворното изобилие.

Има две неща, които са погрешни по отношение на жертвоприношението. (В случая „погрешни“ означава просто изкривено възприятие на истината.) Първо, съществува вярването, че трябва да се откажеш от нещо ценно, за да придобиеш нещо с по-голяма стойност. Второ, смята се, че природните стихии (огън, въздух, вода и т.н.) трябва да бъдат по някакъв начин умилостивени; с други думи, стихиите и техните богове съдят човечеството и решават дали са достойни за непрекъснато изобилие.

Нека се върнем към един основен принцип на вселената. Звездите, планетите, времето и пространството действат според определени закони и цикли, които, от практична гледна точка, са независими от отношението и вярванията на човечеството (и другите форми на живот). Знаем, че съзнанието влияе върху всичко, включително слънцето, луната и звездите, но на нашето ниво на еволюция на Земята ефектът е минимален.

Можете да решите, че мразите слънцето, но то въпреки това ще продължи да си грее. Както пише в Библията: „Дъждът вали и над праведните, и над неправедните.“

Така че да накарате стихиите да ви оказват специални услуги или да се пазарите с тях е напразно усилие. Това не означава, че не можете да сте в съзвучие със стихиите, да научите как действат и да развиете интуитивната си способност да предвиждате какво е най-вероятно да се случи в природата, като по този начин се подготвяте за наводнения, суши и други подобни. Определено можете успешно да правите тези неща, точно както много животни правят това от хилядолетия.

Но нека си изясним едно нещо – природата не изисква жертвоприношения от никакъв вид, не и ако нещата, от които се отказвате, имат истинска стойност за духовното ви израстване, щастие и благополучие. След като казахме това, прекомерната консумация на природни ресурси, грубото незачитане на природните закони, унищожението и разграбването на природата или чувството, че трябва да се лишите от някакви ценности, за да спасите планетата – всичко това е погрешно разбиране на принципите на природата.

Ако сте привързани към материалните неща и смятате, че те са причината за щастието ви, тогава може би си мислите, че правите жертва, ако чувствате, че трябва да се откажете от тях, за да бъдете екологични и самостоятелни. В действителност, след като веднъж наистина разберете природата и по-висшите закони на вселената, можете да живеете в пълен лукс, без да унищожавате околната среда или да лишавате когото и да било от изобилен живот.

Проблемът е в привързаността – независимо дали към предмети, идеи, чувства, хора или други неща. Когато животът изисква от вас да се откажете от нещата, към които сте привързани, може би усещате, че жертвате нещо.

Във времето, когато се извършвали ритуални жертвоприношения, много малко от тези тревоги били очевидни. Племената, практикуващи тези ритуали, обикновено имали повече от достатъчно от онова, от което се нуждаели, но дори и да са нямали, това не било от особено значение за решението им да продължат с жертвоприношенията.

Така че, какво друго освен вината поради Първопричината действително е подтиквало различните култури да извършват тези ритуални жертвоприношения?

- Из книгата „Истинската история на Земята“ на Сал Ракели