На Земята за първи път /Част втора/

Детайли

01 май 2017, 2152 прочитания

След това се фокусирахме върху физическите проблеми, които тя имаше – левкемия и тумори в гърлото.

Хоуп /Клиент под регресия/: Тя не искаше да е тук. „Какъв е смисълът?“, казваше си тя тайно.

Долорес Кенън: Тя просто реши, че не иска да е тук ли?

Х: Не, не, не, не, не. Тя видя какво се случва и започна да изпитва болка от това, но под всичко това блещукането не блещукаше. Разбираш ли какво имам предвид? (Да) Тя реално е тук. И когато си спомни блещуканията, мисля, че ще поиска да е тук.

Физическите ѝ проблеми бяха възникнали вследствие на това, че тя повече не искаше да бъде тук. Беше разочарована от работата си и от избора си на кариера. Искаше да помага на хората, но не мислеше, че се получава. Освен това тя дотолкова се беше посветила на съпруга си, че вече не живееше собствения си живот. „Тя живее нечий друг живот.“ Трябваше да живее собствения си живот. Съпругът ѝ би се съгласил с това. Когато всичко бе договорено, Подсъзнанието /ПС/ започна да работи изключително бързо по премахването на физическия проблем – левкемията. То просто направи бързо движение над тялото, сякаш изхвърляше нещо, и обяви: „Готово!“

Х: Беше мисловна отрова.

Д: Защо я е развила в лимфните жлези?

Х: Омраза към ситуацията си.

Д: Създавайки такъв голям брой бели кръвни телца, тя е разрушавала тялото си.

Х: Да. Къде е радостта? Къде? Не е честно.

Подчертах, че сега тя би могла да внесе радост в живота си. А ПС отново каза, че тя не трябвало да стои сама толкова много. Не трябвало да работи в уединение. Открих, че много хора, които представляват втората вълна от доброволци, не желаят да са сред хора. Предпочитат да работят и живеят в уединение. Но именно в това е парадоксът. От тях се очаква да помагат на хората, като разпространяват енергията си, но повечето от тях не харесват хората. Така че предпочитат да са сами, като така осуетяват целта си.

Хоуп започна да кашля и аз попитах за гърлото ѝ. Тя имаше израстък там. Те казаха, че той се дължи на това, че е изпълнена със страх и той се беше загнездил там. Страхувала се да говори заради несъзнателните спомени за онова, което се било случило, когато в други животи действително изразявала вярванията си. ПС каза, че израстъкът е твърд като кокал. Бил там от дълго време и се бил калцирал. След като го проучи, то го строши на две, като орех.

Х: Орехът е строшен на две. Стопява се. На никого не му е лесно да казва истината. Тя няма да се страхува. (Левкемията, лимфните жлези вече бяха оправени. Болестта вече я нямаше.)

Д: Когато тя отново отиде при своя лекар и си направи изследване на кръвта, той ще забележи ли разликата?

Х: Да. А тя ще бъде ли в състояние да му каже защо? Отначало ще ѝ бъде трудно да му каже.

Д: Но той ще забележи, че нещо е различно.

Х: Той ще каже: „Спонтанни ремисии наистина се случват.“ Един ден тя ще му предложи лечение.

Д: Приключи ли с работата върху тялото на Хоуп?

Х: Това вече е направено. Докато тя се движи и избира посоката си, тялото ѝ ще се движи и ще избира заедно с нея. Ние ѝ даваме информация. Свободна воля. Тя трябва да вярва. Блещукането ще ѝ хареса. Гласът ѝ ще придобие красив ритмичен тембър, на който ще се наслаждаваме. Тя трябва да желае да бъде тук. И сега вече ще пожелае.

- Из книгата „Трите вълни доброволци и Новата Земя“ - Книга първа на Долорес Кенън

Книгата можете да поръчате директно от сайта на издателството без оскъпяване за доставка или да я закупите на място с намаление.

Книгата можете да намерите и в книжарниците Сиела, Хеликон и др.