Цялото време и пространство се съдържат във вечното Сега

Детайли

02 май 2018, 2012 прочитания

Възможно е да се „отдалечите“ и да видите цялата поредица на линейното време едновременно от нелинейна гледна точка. По този начин медиумите могат да „виждат“ минали животи и възможно бъдеще. Те просто разглеждат време-пространствения континуум от място, което се намира отвъд него. Поради тази причина те могат да виждат миналото, настоящето и множеството възможни и вероятни форми на бъдещето, които се създават от душите на Земята (и другаде).

Представете си, че сте в гора и вървите по пътека. Гората е много гъста. Виждате съвсем малко напред и назад. Това може да се оприличи на възприятието за време на средностатистическа душа в ежедневието на Земята.

Сега си представете, че намирате голямо дърво и се катерите до върха му. От тази висока позиция можете да видите къде сте били и къде отивате по пътеката долу. Освен това можете да видите всички останали пътеки в гората. Представете си, че вашето дърво е най-високото в гората и имате поглед върху всичко. Това е все едно гледате целия гоблен на време-пространст­вото. От това място имате достъп до всичко, което се отнася до времето и пространството.

Ако разширим тази идея, можете да видите всички свои минали животи и пълния набор от възможни и вероятни форми на бъдещето. Ако се върнем отново към аналогията с дървото, представете си, че избирате по коя пътека да поемете, когато слезете, като имате предвид и причините, които изобщо са ви довели в гората. Коя пътека ще ви отведе до най-големите открития? Коя ще бъде най-красивата и удовлетворяваща? Можете да видите всичко това отгоре.

Друга свързана идея е възприятието, че имате „малък“ аз или его личност, която върви по пътеката долу, докато вашият Висш Аз, или възприятието ви от висшите измерения, ви наблюдава от върха на дървото. Когато видите, че долу се развива нещо драматично, сте способни да останете дистанцирани и спокойни, просто да наблюдавате врявата и объркването от високото, вместо да се идентифицирате с тях. Това се нарича непривързаност или освободеност от двойствеността.

- Из книгата „Мистерията на времето“ на Сал Ракели